Новопристъпили

Заглавие: Новопристъпили Пет Май 23, 2008 6:40 pm

"И сега накъде а?!"-Обади се гласа в главата на белокосата
-Ще видиш-каза намръщено Катирна и въздъхна-Пак съм тук...
Тя се огледа-всъщност нямаше за какво.Навсякъде имаше едно и също-пустош и тъмнина-смръзяваща тъмнина,студена,опасна...но това не безпокоеше момичето.Тя идваше с цел.Мисия която трябваше да изпълни.И тя не знаеше защо-нещо я дърпаше."Трябва да дойдеш тук...","Ела да видиш истината".Кой й говореше?Алексис?Не...беше друг.Познат?Враг?Неприятел...не е възможно.Беше някак топъл глас но пък и студен.Викаше я за да й покаже нещо.Но какво?Скоро щеше да разбере-наближаваше

"А сега на...ляво"-Каза Алексис с чувство за гордост.
Катрина погледна двете пещери на голямата черна планина.Само това беше останало.Това беше самата граница към отвъдното.
-На дясно.-Помириса въздуха-да...там имаше нещо
"НЕЕЕЕ!-обади се духа-Казах на-къ-де!!!"
Чернокосата все се противеше.Знаеше правилният път но искаха и двете да сгрешат.Да се избавят от истината или от лъжата.
-Няма да ходя натам...-промърмори си Катрина и тръгна надясно-Знаеш че натам е ямата с отвлечените души!
"Отвлечени души?!Не съм ги чувала през цееелия си живот!"-заинати се Алексис
-Не разбирам какво ти е...-зачуди се Катрина-Нищо не съм казала,никого не съм довела...отиваме двете на мисия и...
"И ти трябва да я изпълниш за да можеш да си доведеш живота докрай?"-попита учитиво Алексис
Катрина само се усмихна и каза леко ядосано:
-Ако аз си отида от тук и ти си тръгваш!-Тя погледна напред към нищото-А на мен не ми се вярва да искаш тук.Затова си станала и дух...
"Ти не ме познаваш!"-Изръмжа й духа.
Двете продължиха напред към неизвестното.И двете мълчаха.Какво повече можеха да си кажат?

-Хм...-Катрина се оглеждаше все повече-Още...малко..
Пред нея имаше една огромна пропаст.
"АМИ СЕГА?!-извика ядосано Алексис в главата й-Какво ще правиш сега а глупачке??"
Катрина огледа пропастта.Измери дължината й и пак се върна от мястото на което беше преди минути.Затича се и скочи.
"К-К-КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ.....-духът само можеше да се вслуша в звуците и да се моли белокосата да умре-ако тя умреше и тя умираше.
Катрина се хвана за един камък точно до прапаста но от другата страна.Камакът започна да се пречупва.Преди тя да падне с него Катрина се превъртя и беше на метри вече от пропаста.Отново се огледа-намръщи се и продължи.
-Няма да ме спреш...
-Аз и не исссскам-Отговори й някъкав глас
Белокосата се усмихна лукаво-беше стигнала желаното място
-Здравей...майко

-Оу...значи помниш старата си майка?-засмя се гласа
-Да...в кошмарите си-Катрина беше станала нервна
"Глупачке!-обади се Алексис в главата й-Не усещаш ли силата й?!Тя не е обикновенна...ДА СЕ СМЕНИМ!"
-Не!!-гласът на белокосата проехтя през цялата пещера-Тя е моя плячка...ще я убия като обкновено животно...
"Бих искаха да те гледам но..."-Духът излезе-Не и днес...знам ти силите по-добре и от твоите приятели...няма да пускам цялата ти сила на яве-Тя погледна тъмнината-прекалено опастно е за мен глупачке!
-Значи духът ще се бие за теб?От врагове приятели а?!-гласът още по-силно и гръмогласно се засмя-Знаеш ли тя какво е правила?
Алексис въздъхна и седна на един камък.Тя погледна тъпо и каза:
-Да знам...и?Всеки убива!
-Но не всеки убива цялото си село...-майката започна да губи търпение
Духът се засмя и погледна тъмното петно отпред хитро
-Както казах...всечи убива...-най-сетне стана и взе меча си-Ще започваме ли?

-Щом искаш бързо да умреш-вдигна рамене майката на Катрина
Тя вдигна ръка и всичко стана по-черно от преди.Около тях двете имаше кълбо от светкавици.Алексис изруга и хвана по-здраво меча си.
-САМО ТОВА ЛИ МОЖЕШ?!-извика духа
-Чакай,чакай...-засмя се белокосата.Кълбото започна да почернява и да се слива със заобикалящия го фон.Накрая се получи черно кълбо със светкавици които се появяваха в интервал-Доволна?!
-Много-усмихна се дяволито Алексис
Опонентът й също се усмихна.Със всяка изминала секунда все по-малко се виждаше.Алексис нито я виждаше,нито можеше да чува или мерише-всичките й сетива ги нямаше в това кълбо.
-ТОВА ЛИ МОЖЕШ?!?!МРЪСНИ НОМЕРА?-духът се усмихна-Жалко че и Катрина не е като теб...майко
-Мери си прказките момиче...не знаеш на какво съм способна...
Изведнъж струя кръв обля лявото рамо на Алексис.Не виждаше майката на Катрина.Тя се заогледа...а сега къде е?

Явно дори в тази пустош имаше какво да се гледа.Алексс все повече се затрудняваше.
-Приятно ли ти е Алексис?Или...великия убиец?!-засмя се майката на Катрина
-Не...права си!-духа също се засмя-НАИСТИНА МИ Е ПРИЯТНО НАКУЧМА...-спря да се смее и погледна тъмнината-наистина м е приятно с теб..."Жалко че не те виждам вещице...нищо...както всички казват..."-тя не довърши изречението.Усмихна се,стсна меча си и го размаха един път.Уцели Накучима право в ръката
-Значи е било истина...както всички казват...ти си "Демонът криещ се в мрака"
-Радвам се че го разбра старице...а сега трябва да првършим с всичко това-Алексис се затича на дясно и хвана нещо.Дланите й се обляха с кръв-беше хванала сабята на Накучима.
Изведнъж всичко стана светло или поне до толкова че да виждаш.
-Разбрах ти игричките...мамче-духът се усмихна жестоко-Просто трябваше да хвана нещо твое...нали?
Майката на Катрина въздъхна
-Е миличка преминаваш първия изпит а сега...-Накучима се изпари пред Алексис се появи нещо чудовищно...кой беше това?
-Изззненаданааа?-гласът звучеше познат-Запознай се отново с мен и...любимият ми любимец-Егандий
"Нейния дракон и тя...са едно?!Интересно..."-Алексис се подготви за атака
"Чакай...-обади се студено Катрина-Казах и преди тя е моя!!Или..."
-Хубаво глупачке-духа въздъхна-И без това вече се уморявам...
На мястото на Алексис стоеше Катрина.Сега беше истинската битка

-Къде беше миличка тоолкова се притесних-каза разтревожено Накучима
-НЕ СЕ ПРАВИ НА ЗАГРИЖЕНА!-извика й Катрина.Около нея имаше бяла светлна преплетена с черно.Тази сила осветяваше всичко-КАЖИ МИ...КАКВО СИ НАПРАВИЛА!
-За какво говориш?-жената излезе от тъмното.Виждаше се как тялото й бавно започва да прилича на дракон.
Егандий...това беше името на другаря й.Зъл синьо-зелен дракон със жълти очи.Подхождаха си.
-Ти не можеш да бъде ей така тук...-Катрина вече се беше успокоила.Тя пристъпи към майка си.-Знам кого проклинаш за смърта си...но...-белокосата се усмихна дяволито-не аз те сложих тук...а Сянката
Чудовището пред нея скръцна със зъби.
-Не й споменавай името...ТЯ МЕ ЗАТВОРИ ТУК!А можех да бъда в онова разрушено село...с баща ти...
-Да,да каква драма-каза Катрина и се заигра с меча си-А сега ми кажи наистина...ще убиеш ли Сянката?
От някъде дойде странен шепот.
-Да,да знам...знам...знам...гладни сте от толкова чакане-Накучима погледна нагоре.Там я чакаше някъкав мъж с вериги и окървавено лице-Не е време да се води тази битка мила...-Жълтите й изкрящи очи погледнаха Катрина-Но ще ти кажа една тайна
Катрина започна да реже нещо
-Кажи ми най-вече...до кога ще ми губиш времето?!
Жената-дракон отсреща й се засмя
-Колко сме кисели днес...не съм те виждала такава от...откакто ме уби предполагам-Накучима отиде бавно до Катрина.Погали я и й каза-Искам...да направиш нещо за мен...чу какво ти казвам-не трябва да сме врагове-тя погледна тревожно приближаващия се мъж-имам шпионин...там...в царството на вещицата.Сянката е моят единствен враг...който ти трябва да убиеш.Убий я за мен-намери го...потърси шпионина и...-Накучима започна да се изпарява-Ще ти простя ако някой друг ден пак се позбием!