Тъмнина. Всичко беше мрачно. Едва доловима слънчева сетлина се опитваше да се прокрадне през гъстите облаци, но не можеше. Не биваше. Мрака побеждаваше винаги. Ашен Шугар затвори книгата, която разглеждаше. Черните корици обсипани с сребърни плетеници проблеснаха загадъчно осветени за секунда от заблуден лъч светлина.
- Хел, какво ще кажеш?
Червеният дракон изтегнал се пред огромната камина като котка отвори едното си око за секунда. После бавно го затвори и изръмжа.
- Мисля, че вече започваш да си спомняш заклинанията, господарю.
Ашен доволно се огледа около себе си. После в очите му проблесна искрица гняв.
- Трябва да превземем елфското царство!
Този път Хелборн отвори и двете си очи.
- И как смяташ да постигнеш това? - червеният дракон с лукаво любопитство се опитваше да подмами мъжа да му издаде плановете си. По-друг начин нямаше как, имаше кътчета от съзнанието му, които оставаха в пълен мрак и тъма.
- Не смей да се опитваш да ме подлъгваш, ти проклето същество такова! - Ашен се изправи и постави ръка на меча си. По ножницата преминаха няколко червени искри. Хелборн се изправи бавно. В цялата си мощ и величие застана пред мъжа и изръмжа гърлено. Знак на предупреждение.
- Помни кой съм, глупако!
- А ти помни кой съм аз, долна твар! Аз съм този, който излови стадото ти и ги зароби!
- Именно затова заслужаваш да умреш! - от паста на червения дракон изригна кълбо рубинени пламъци. Ашен Шугар извади светкавично меча си и го постави между себе си и огъня. Кълбото се приближи до острието и изведнъж изчезна, оставяйки след себе си леки отблясъци по руните на острото оръжие. Хелборн явно се разяри и изпрати още няколко кълба огън, като накрая изпрати кърваво червена киселинна струя. Мъжът се усмихна и прошена нещо на странен език.
- Асти ал Не одиг! - очите му засияха диво. Той очевидно се наслаждаваше на цялата ситуация. Огнените кълба отново бяха погълнати от меча му, а струята се обърна към самият дракон. Преди дори да може да реагира заля левият му крак. Съществото нададе ужасяващ вик на болка. Това въобще не смути мъжа, напротив той превърна защитата си в така удряки дракона по другия крак с дръжката на меча си. Хелборн замахна с десния си крак опитвайки се да удари противника си, но само сгреши, защото с бързината на котка, Ашен се спусна между краката му и го поряза леко с острието си. Подлудявано от дива болка животното падна на предните си крака задъхващо се от разяждащи мъки. Очите му издаваха дива омраза. Това не попречи на Ашен Шугар да застане точно срещу паста му, която след секунди изригна в пламъци. Това ни най-малко не навреди на мъжа, рубиненият огън отново изчезна в острието на меча. Драконът се опита да се изправи, но разбра, че е невъзможно. Примирен със съдбата си, Хелборн се успокои, но яростта в очите му не изчезна.
- Ето така ще се научиш да ми се покланяш! - Ашен прибра меча си в ножницата. и застана разкрачен пред дракона, който беше заел такава поза, че все едно се прекланяше пред него. - Трябва да запомниш много добре къде ти е мястото. - От цялото същество на мъжа лъхаше ледено презрение, древна гордост и омраза. Силата, която едва ли не го обгръщаше като ореол обаче пистепенно избледняваше оставяйки Хелборн учуден от моща на господаря си.
- Прав си, господарю! Трябва да науча мястото си и да запомня, че ти си най-великият! - в очите на съществото пролича не покорство, а страхопочитание и обожание примесено с известна доза омраза.
Аше Шугар се усмихна зловещо и отиде до бюрото си. Седна и се зачете в книгата, оставяйки дракона да се мъчи още малко за урок. Червеният стенеше от болка ближейки раните си.
- Господарю, ето Ви картите, които пожелахте! - един задъхан върколак влезе без да чука. Когато обаче пред очите му се разкри гледката на четящия Шугар и стенещия той не успя да не възкликне учудено и да падне на колене.
- Простете, че Ви прекъснах, простете, че наруших спокойствието Ви. - върколакът се молеше за пощада, защото знаеше какво бе сполетяло надменния му предшественик, който беше смутил покоя на господаря им... Беше станал десерт за страшния червен дракон, който сега стоеше приведен скимтящ като кученце от болка.
- Остави ги ето там и си свободен. - Ашен произнесе последните думи с режещ като ред глас.
Върколакът се поклони и остави парчетата хартия на една маса. След това бързо се затича и излезе от стаята. С всеки изминал ден все повече и повече се убеждаваше в могъществото на предводителя им - ето че сега беше накарал великия си дракон да се преколни пред него. Определено не приличаше на какъвто и да е бил демон, зло същество или тъмен елф. Този тук беше различен ... много по-различен.
- Днес те лиших от закуска Хел, но ти сам си го изпроси. - Ашен стана от стола си и се приближи до дракона си. - Знаеш, че винаги потушавам малките ти бунтове, не виждам защо продължават?
- Защото съм един от Великите дракони, ние трябва да сме по-могъщи от твоята раса, но ...
Мъжът доволно потри ръце. Знаеше, че съществото ще се пречупи по трудния или лесния начин. Този път всичко се беше разминало леко, явно Хел беше раздразнен преди това и си го изкара на господаря си, за което естествено получи наказание.
- Но ... ?
- Но ... виждам, че ти, въпреки под действие на проклятието си по-могъщ от колкото си мисля.
По лицето на Ашен Шугар премина тъмна сянка. В очите му се разгора страшна омраза, която накара самият дракон да потръпне. Мъжът се усмихна снизходително и постави ръка до раните на Хелборн. След като прошена една дума те изчезнаха напълно. Съществото се изправи бавно гледайки благодарно господаря си и отиде към огнието, където легна отново.
Въпреки честите свади и битки от този тип, двамата ги свързваше нещо прекалено силно, което не позволяваше вече 10 000 години на каквото и да е било да ги раздели. Макар и странна, тяхната духовна връзка беше нещото, което и мбеше помогнало в множеството битки за оцеляване. Именно тя им беше дала онова, което никой дру ездач нямаше с дракона си. Тези, които ставха свидетели на споровете между тях се питаха какво ли ги свързваше толкова здраво? Отговорът беше прост - освен могъщестовто имаше и приятелство, макар и доста противоречиво. Те двамата бяха единствени един за друг - всички останали не заслужаваха честта да бъдат нещо повече от поданици. И въпреки, че Хелборн често трябваше да се прекланя пред Ашен, той знаеше, че някъде дъблоко, в скритите мисли на господаря си беше наравно с него.
- Хайде, приятелче, иди огледай границите за отряди на онези разбунтували се роби, елфите и ми донеси вести.
Хелборн се изправи бавно и се насочи към балкона.
- Може да си хапнеш нещичко ако си гладен! - по лицето на Ашен премина злобна усимвка, която драконът посрещна с мощен рев на радост.
- Хапни си, а аз ще се погрижа тези същества да разберат къде им е мястото! - мъжът стана и се насочи към масата, където бяха оставени картите.
Site 
Светове 
Индекс 
Сря Яну 16, 2008 5:56 pm