Отново тук и нежелани...

Черен процеп се отвори в Тронната зала и се разшири. Двамата в залата трепнаха и се отдалечиха от портала, от който излезе тъмната фигура с демоничните криле.
- По дяволите, Андори! Пак ли се връщаш тук, нещастнико?!- развика се Вего и се смръщи недоволно, от портала излязоха и останалите които бяха тръгнали.
- Не сме тук за да спорим с теб и с...- погледна момичето и въздъхна:- Принцеса Бетани. Пуснете ни, имаме работа...
- Не!- изкрещя момичето и застана до Вего смръщено:- Няма пак да вилнеете из моя замък!
- Твоя замък ли, той не е твой все още и скоро няма и да бъде!- отвърна Ийв и скръсти ръце.
- Я виж, ти не беше ли синекоса последния път?
Ийв трепна, но замълча и обърна гръб на русалката.

-А ти ми се струваш малко устата.-смръщи се Джесика и застана пред Ийв,нямаше да им даде да си играят така с тях.-Какво има?Яд ли те е,че царството не е твое по закон,а?

Бетани се разтрепери от гняв:
- Ти да мълчиш елфке, тук няма право да говориш така, аз съм бъдещата наследница на трона и след като моята братовчедка си отиде аз ще властвам над това място!

-А аз не знаех,че който и да е,какъвто и да е,има правото да засяга накой друг и да му приказва глупости без никаква причина...-Джесика пренебрежително погледна към ноктите си.-Така че,ако обичаш,не ми се отваряй,да не ми се наложи да намаля братовчедките на царицата с една...

- Всъщност е само една.- усмихна се лукаво Андори и отмина принцесата:- Само Бетани е, и след смъртта на Сянката наистина тя ще стане царица тук, но и това не е напълно сигурно, все пак аз имам повече права тук от нея и брат ми.
- Нагъл проклетник!- изкрещя ядосано Вего и издърпа меча си като го насочи към Андори.

Стрела профуча през въздуха и се удари директно в острието,като стресна русалката и той го изтърва.Джесика стоеше в позиция,готова да стреля още.Едната и ръка беше назад,пръстите и на сантриметри от новата стрела,която щеше да вземе,ако се налагаше,а с другата държеше дървения лък.
-Не ми се ще да притеснявам цан Хенри да се занимава после с вас,защото съм сигурна,че ще тръгнете да се оплаквате като бебета.-погледна строго Вего.-Сигурен ли си,че искаш да се биеш с командира на елфическата войска,на мен ще ми достави голямо удовлствие.

Вего я прониза с черните си очи и изръмжа недоволно, но отстъпи и ги остави да минат:
- Махайте ми се от очите и внимавайте какво ще правите, че няма да ми мигне окото да дам заповед за ареста ви!
Андори се усмихна самодоволно и се обърна към приятелите си доволно:
- Хайде, да вървим докато братчето ми не е решил да прави детинщини...
- Ти, ти проклетнико...-смръщи се Вего, но Андори го пренебрегна и отмина без дори да го погледне.

Джесика вдигна рамене и прибра обратно лъка:
-Хайде,Нава,да не си губим повече времето с тези...
Хвана го за ръка и тръгнаха след Ийв и Андори.Елфката беше раздразнена,за какви се мислеха те,за да се държат така?!

- На север, по тръстиковият мост и в ледените води...- потръпна Ийв при спомена.
- Да ,на север... дано старецът да е жив.- отвърна тихо Андори.
- Че той нали е на повече от 300 и миналия път си беше добре...
- Да, но...
- Андори, кой е този човек?- запита Джин и завървя до него.
- Мой дядо, един от бившите жреци, пазители на Колието.
- Колието, жрец?!- ококори се Джули и избърза напред:- Искаш да кажеш, че сега ще се запозная с един от моите предшественици?!
- Точно така, до колкото го познавам ще бъде очарован да види всички ви... като го знам какъв е, много ще се зарадва че вижда малки деца и млади елфи, от години не е виждал същества в такива възрасти, пък и Киара... той може да разкаже даже още истории за морските змейове.- усмихна се мъжът, това да говори за Ав`ва го радваше, уважаваше и обичаше този старец, не само като роднина но и като учител и приятел, един от малкото към които имаше някакви добри чувства, както и към приятелите му след като напусна Каз Модан.

-За мен може много да не се зарадва,защото ако усети каква съм бойна,човекът може да се стресне...-смутено повдигна рамене Джесика.-Но ще ми е интересно да видя някой,който е на около 300 години и не е проклет злобар,като Калисто например...

- Ав`ва не е злобар, но е странен, нетипичен за някогашен жрец на Горгодия, но пък като се запознаете ще го видите...- усмихна се Андори.
Наближаваха края на коридора, студът тук се усещаше вече, а и навлизаха във плитка вода. Някъде след каменната врата в дъното се забелязваше тръстиков мост, полу натопен във водата, от която излизаше пара, а студът се усилваше.

Джесика си пое дълбоко дъх и се приготви за сковаващия студ...Това щеше да бъде страшно,но щеше да им помогне каквото и да се искаше от нея.Ако ще и в айсберг да я превърнат,пак щеше да тръгне след Андори и Ийв.

Тръстиковият мост, водата беше ледено студена и всички трепереха, а беше лято навън. Андори вървеше напред със сериозно изражение, на него студената вода не му влияеше толкова, беше свикнал да идва до тук. Мостът се разклати и децата се хванаха за въжетата от страни:
- Ами ако паднем?- попита плахо Джин.
- Някои ще измръзнат, но по- бързо ще стигнем... макар и после от студа всичко да боли.- отвърна тихо Андори и продължи по- бавно напред.

"Леееко,лееееко!"-повтаряше си Джесика,докато банво се движеше по моста.
Залитна,но успя да се хване за въжетата и не падна:
-АААГХ!Аз съм елф,уж грациозно същество,пък се движа като някоя еднокрака горила,за бога!!!

- Така е устроен мостът, да не допуска и ние русалките да го прекрачваме...- едва изрече Андори, когато Ийв се занесе и той я хвана за ръката, в следващия момент и двамата бяха във водата, а мостът се разтресе силно:
- Дръжте се!- извика Нава и уви китката си около въжетата, като подаде другата си ръка към Джесика.

Елфката изпищя,когато отново се занесе,но хубаво,че към Нава,та я улови без допълнителни каскади.
-Добре...повече...на такива мостове няма да се качваме,какво ще кажете?

- И аз, със сигурност...- потрепери Нава и се обърна към децата, които се бяха вкопчили във въжетата като оплетени в мрежа и нямаха желание да се пускат. Джули отвори очи, за да се поосъзнае и се стресна:
- Джин, раничката? Киара!
Момчето потръпна, раничката и дракончето наистина липсваха, явно при разклащатено бяха паднали във водата. Пусна се от въжетата иколеничи на моста, втренчен в тъмната вода и парата:
- Добре е!- обади се Андори над тях, мъжът беше се понаучил да използва проклетите демонични криле и държеше Ийв в ръцете си. А от водата черното драконче изскочи и се озова в ръцете на ездача си:
- Значи наистина е водна...

"Ой,Ийв..."-Джесика я погледна самодоволно и си спомни онзи разговор,който бяха провели в къщата.-"Сигурно сега никак не ти е студено,права ли съм?"

Елфката примига няколко пъти и се усмихна леко:
" Амиии... може да се каже, че си... права."- отвърна и стисна Андори за врата:
- Страх ме е от високото обаче!
Мъжът я погледна и се засмя леко:
- На пук пък няма да те пусна долу!

-Напук ние да продтлжим...-въздъхна Джесика и малко облаче пара се издигна от устата и.
Стъпка по стъпка,след децата,с Нава се задвижиха напред.Момичето започваше да се дразни от факта,че беше елф,а грациозност и липсваше.Клатеше се ненормално много и все някакви паникьосани физиономии изкарваше...

От края на моста се разнесе тих и дрезгав смях, личеше си че е на възрастен човек. В следващия момент целият мост се преобърна и всички се озоваха във водата, една вълна се издигна и заля двамата горе, събаряйки ги също във водата долу.

-ГААХ!-изкрерщя Джесика,когато се появи на повърхността и си пое дълбоко въздух.
Хвана Джин и Джули и ги дръпна при себе си в случай,че пак нещо стане...
-Нава?Нава?!

- Тук съм!- извика белокосият и се появи от под водата до тях:- Всички, добре ли са?- попита след малко и се огледа, някъде до тях изплуваха и Ийв и Андори, странно но този път водата не беше толкова студена, смеха на старецът се разнесе наоколо от ново:
- Май сме близо до брега, да поплуваме малко!- обади се Андори и се огледа.

-Напомни ми следващия път,когато тръгваме към ледени езерца и клатещи се мостчета,за тази случка и забрави,че отново ще тръгнем по такива приключения!
Джесика изплю малко нагълтана вода и заплува след останалите,помагайки на децата.

- Аз предупредих... но кой ли слуша!- подвикна Андори и се засмя леко:- Е, нищо... следващия път Ийв, ще си знаем че ще е по- добре да не се сбогуваме и сами да си патим...