Нов Сблъсък! 3 част

-Ммм,че вкусно.-облиза се лакомо Стивън и започна да яде.
-По-спокойно бе,тигре...-ококори се Даниел(ей така-> Оо)-Остави малко и за нас...

Джин и Джули се разсмяха леко, за да не се задавят:
- Наистина е вкусно!- възкликна момчето и се усмихна широко.

Благодаря!-каза "готвачът"-Междудругото може ли всички да се представите?

- Аз съм Джули, фамилия неизвестна!- усмихна се зеленокосото момиче:- А това е брат ми.- и посочи момчето до себе си:
- Джин, приятно мие. За косата, тези сини кичури са последствие от изпускане на силите ми без контрол.- погледна бретона си разочаровано.
- А аз съм Нава Уайдет, това навън не бях аз... аз бях, но с малко разбъркано съзнание. Това е Джиерда, меч, дух, убийца, злобарка... както искаш я наричай!- оръжието просветна и зеленокосата елфка се появи до Нава със ядосан поглед:
- На теб съм ти сърдита!- изръмжа и погледна момичето усмихнато:- Наричай ме Джиа, на кратко.
- Аз съм Ийв, а този с демоничните криле е Андори!- отвърна другата елфка и погледна чернокосият мъж, който доста лакомо привършваше трета или четвърта филийка, гладен пол- демон.

-Почвам да се притеснявам!Мерик и Муртаг още са в Каз Модан!А вие намерихте ли арвен?Ами Кевин и Ним?Те добре ли...-Нима се сви от болка.Сякаш я пробучи нож в областа на корема.

- Гато е с тях, тя е странно коте, трансформиращо се в оръжие.- отвърна Нава замислено:- Ще се справят!- елфът погледна Нимфа и стана от стола:- Да видим новите ми лечебни сили какво могат!- усмихна се леко и по дланта му се изписаха древни символи, ръката му се обви в бяло сияние и болката на елфката изчезна още в същия миг.

-Много ти благодаря!Наистина!Още ли имаш проблем с твърде много сили?

- Вече не, детската форма и другите изпълнения ми помогнаха.- усмихна се Нава и погледна Джесика:- А тя най- много ми помогна, че ме изтърпя такова пощуряло хлапе! Ти как си, ако имаш нужда от сили мога да ти прехвърля част, за да се възстановиш по- бързо?

-Щом вече нямаш проблеми със силите не ис...-Явно на някой не му пукаше какво мисли тя.Кой ли беше това?

Елфът повдигна рамене и се върна на стола си:
" Задобрял си, за няколко минути!"- заговори Джиа в главата му.
" Да, но има и проблем в това..."- отвърна той замислено.
" Какво има?"- сопна се тя.
" Тъмнината, сега черпя сили от светлината... денем съм могъщ, но нощем силите ми отслабват."
" Ще преодолееш и това!"
" Дано да е по- скоро..."
Двамата се спогледаха и се усмихнаха, Джиерда притвори очи и мечът се върна в ножницата му.

Насън Джесика се усмихваше.Мозъкът и веднага и показа как бяха изглеждали отстрани в предишните петнадесет минути и тя самата трябваше да признае,че изглеждаха малко нелепо,все пак не бяха деца...

-Някой да каже нещо и нтерсесно!Скучно е когато всички мълчат!!!-каза Миранда.

Стивън понечи да каже нещо,но Даниел го спря,защото устата му беше пълна на максимум...
-Нещо интересно...Стивън яде като прасе!
"НЕ Е ВЯРНО!"-чу се крясъка му наоколо.
-Тъй ли?!Я си погледни бузите...
"Мразя те..."

Нима беше заспала на стола си.Добре,че не хъркаше!
-Та някой би ли казал нещо интересно?

- Та... Миранда, разкажи ни за себе си.- заговори Нава:- От къде си и как попадна в Каз Модан?

-Ами аз и спящата до мен,-всички наостриха уши,все пак никой не знаеше нищо за Нимфа-сме от едно село.Нпаднаха ни орки и почти никой не оживя.До сега си мислих,че и тя е мъртва,но бях опровергана.Мен орките ме заловиха и ме заведоха при Сянката,която от своя страна ме държа пленница.

-Ами аз и спящата до мен,-всички наостриха уши,все пак никой не знаеше нищо за Нимфа-сме от едно село.Нпаднаха ни орки и почти никой не оживя.До сега си мислих,че и тя е мъртва,но бях опровергана.Мен орките ме заловиха и ме заведоха при Сянката,която от своя страна ме държа пленница.

- Странно, Сянката е моя осиновителка и не би държала пленници ако няма полза от тях.- замисли се Джин, Нава го погледна безмълвно и присви очи:
- Какво е искала Сянката от теб та те е задържала?

-Честно незнам!Но всеки ден влизаше при мен в онази стая от,която ме изкарахте.Оглеждаше ме хубаво и ми казваше:
-Говори!
Аз незнаех какво да и кажа и я питах:
-Какво искаш да ти кажа?-и тогав тя излизаше.

- Или е била нейна двойница или леденото й сърце е започнало да се топи!- обади се Джули и погледна брат си:- А то май само при твоя вид се топи?
- Вече не, щеше да ме убие там... днес.- отвърна момчето и поклати глава в отрицание.

-Незная но това беше единственото,което чух от нея!ПОнякога подслушвах орките!Говореха за това как тя се била побъркала на няква тема,търсила нещо?И май мислеше,че е в мен!

- Търсела нещо?!- сопна се Джин.
- Енергия, слаба е... преди Калисто й даваше сили, но щом вече я няма търси друг източник, явно губи енергията си дори и в собствените си владения!- отвърна Андори.
- Преди беше всемогъща само в Каз Модан и искаше да разсее мракът навсякъде за да черпи сили от него, но явно нещо й е повлияло сериозно, та търси още енергия!- замисли се Ийв.

-Ами незнам!А вие как се забъркахте с нея?И въобще защо бяхте там?

- Тя ме отгледа от бебе!- отвърна Джин:- Пада моя осиновителка.- момчето се смръщи и стисна очи при спомена.
- Аз работех за нея, истинската й същност е моята царица, царицата на русалките.- промълви Андори.
- А иначе днес отидохме там заради Принца, наследникът на трона на драконите!- добави Нава:- Беше отвлечен и отидохме да го измъкнем.

-Уоу не очкавах то...-тя беше прекъсната от Нимфа,която бълнуваше.
-Лори!