Една кратка мисия

Драконският рог се чуваше из цялата околност. Младо вълконещо се появи на хълма и погледна тъм разрушените врати към царството на крилатите. Елфът върху съществото се усмихна загадъчно и погледна зад себе си.
- Дракони! - кази високо и ясно, след което вдигна едно копие. Драконите зад него се раздвижиха и зачакаха команда - Знаем правилата. Напред!
Вълконещото се понесе напред, следвано от драконите. Там някъде на поляната вече имаше един дракон, от който Арвен даваше заповеди.
- Първа флота е тук - усмихна се Енрике като стигна до нея. Беше студено време, вятърът развяваше наметала и шапки наоколо. Но никой не го интересуваше. Те имаха мисия.
- Чудесно!Обиколете в кръг и чакайте моята команда. Лука!Ти си на ход.
Ездачът кимна. Той беше станал незнайно как един от любимците на царицата си и я следваше почти на всякъде. Беше станал Ездач едва преди десет месеца, когато Бром го беше приел на работа. Лука се изправи върху дракона си и наду рога. Плътна тишина. Никой не говореше. Трябваше да почакат. Лука наду рога втори път. Арвен се усмихна.
- Те ще дойдат - каза тя спокойно, гледайки някъде на запад. Енрике от дясната й страна също се оглеждаше усмихнато. Лука наду рога за трети път.
"Арвен Гондорска?" извиси се във въздуха плътен глас, долетял от току-що появил се дракон. Царицата му се поклони.
- Дойдох според обещанието си. Идвам да го спазя. Нека драконите се върнат в земите си.
Драконът я изгледа с едното си голямо кафяво око и започна да се смее.
"Да живее Драконското царство!" каза той и се отмести. Драконите от Дракиниз се връщаха в земите си, където беше истинското им място.
- Мел?Животните ти?
- Сега ще се погрижим за тях. - Мелиса Сойер се показа от лявата страна на приятелката си, възседнала един от тигрите си. Кестенявата й коса се вееше на всички посоки и беше накарала Мел да се увие доста добре.
- Ами вълконещата? - зачуди се Енрике, предал думите на своето вълконещо.
- Те също ще се върнат в своя роден край...Останалите могат да останат тук..Могат да наричат земята си както пожелаят..Те ще са свободни да избират кой и кога да ги води. Свободна земя, без владетел. Земя щастлива..Каквато трябваше да бъде.
- И нормална..
- Да, Енрике..Нормална..Земя с истински приключения, земя свободна от законите...Тук единствените закони ще са "Не убивай!", "Не кради!", "Не лъжи!"..Ти трябва да си владетелят тук?
- Не.. - поклати глава Енрике и се усмихна лукаво - Стига толкова лъжи..Стига..Земята остава без владетел и така ще бъде.
- Много добре!Но сега моля да бъдете на щрек..Все още не сме приключили

- Животни..Вълконеща..Останалите са свободни... - животните вече се тълпяха около Мел, вълконещата излизаха през разрушените стени. Енрике се усмихваше спокойно, Арвен се доубесняваше на новите дракони.
- Трябва все пак да кажем какво е станало на онези същества..
- Прав си...Ще завладеем замъка..И ще го сринем до основи!
- Трябва да го сринем?
- О да..Все пак това е свободна земя..Царство на Свободата..
Енрике кимна доволно. Не, тук нямаше нужда от замък..Вече не..Дори и да поискаха нов цар..Той нямаше да има нужда от замък, защото драконите пазеха тази местност. Нямаше вече замък..Царството можеше да се управлява, но правилата вече бяха други..
- Нека аз - помоли Енрике след малко стискайки копието си. Арвен го изгледа изпитателно и замлъкна
- Добре..Сигурно е важно за теб..
Енрике кимна, след което се обърна към драконите.
- Първа флота!Към замъка! - извика усмихнато след което последва възторжените същества с Линкс.
"Планът?" попита Винр Алфакин, поглеждайки го с тъмно синьото си око.
"Вие ще изчакате..Първо да изкараме съществата от замъка"
"Дадено"
Линкс се спря на няколко метра от замъка несигурно
"Онези глупаци?" попита като огледа местноста
"Крилатите ли?" Енрике прихна "Глупаците ще бъдат разкъсани на парчета ако се появят. Тази земя вече е свободна и никой не се нуждае от тяхната закрила."
"Хубаво.."
"Ако претендират..Да помолят Арвен да им отпусне да владеят това място..И без това тези земи стават само за същества..Нищо не може да се прави тук..Скука..Тези хора сигурно са много кухи щом живеят тук"
Линкс също прихна и понесе господаря си към замъка. След голяма обиклока всички бяха изкарани на вън и Енрике се огледа за Винр.
- Е дракони!В името на Дракоската земя!Сринете това място на страхливци до основи!
Драконите изреваха одобрително и се издигнаха във въздуха. Енрике стисна копието в бойна готовност.
- Линкс!Дракони!Атакаа! - извика, вълконещото се спусна към замъка с унищожителна магия. Някъде горе драконите вече разрушаваха кули

The Spirit Брой мнения : 1105 Registration date : 11.03.2007

Тогава отново оттъмнината се появи Мериса ядосана от това което става. Тя мрачно се запъти към Арвен и я попита:
-Какво правиш? Искаш да сринеш царството ли?
През това време Крилатите бяха дошли за малко да видят какво е станало тук,но явно вече не им пукаше какво става. Те бяха се освестили след като Уил им беше направила магия да заживеят при нея. Те погледнаха царството още веднъж и отлетяха. Бяха решили да заживеят отново мирно и спокойно в дълбините на земята без никой да ги безпокои. Тогава един от тях направи магия и каза:
-Шрукс майнлайкентрак.
Три огромни кофчега излезнеха от земята и всичките крилати се прибраха в тях. Това беше гробницата на крилатите. Те не бяха мъртви,но не искаха повече да виждът светлина. Беше им писнало и бяха разбрали че никой няма да ги разбере-защо са били такива след като е нямало никой когато Уил е напарвила магията.

- А ти какво?Мислиш, че ще оставя това място каквото беше?Тук вече няма живот. Това.. - тя се обърна към съществата, които бяха наближили наоколо и започна по-силно - Това е Свободна земя. Без цар и какъвто и да е владетел. Земя на свободни същества. Никой няма да ви притеснява тук. Никой няма да управлява. Аз и Драконското царство обещаваме, че ще пазим свободните земи..Може да измислите ново име..Не знам..Но от днес нататък, аз и драконите ще наричаме Царството на Крилатите - Свободните земи.
- Никой не ви задържа тук..Можете да си вървите когато пожелаете. Никой не ви кара да се държите като животни в зоопарк..Това са вашите земи - съществата се обърнаха, Енрике говореше от гърба на Линкс, понесъл един доста странен камък. Стовари го на средата на хълма и се отдалечи. Посочи го - върху камъка започнаха да се изписват руни.
"Земя без начало, земя без владетел. Земя нормална, където всеки може да живее"
Зад елфа замъка продължаваше да се срива, от което Енрике се чувстваше щастлив. Вълконещата продължаваха да си отиват на там..Накъдето никой не беше стигал преди. Отъд морето, където имаше страни...Никой не ги беше виждал..Магия по-силна от която и да е витаеше там. Ангели и вълконеща, демони..Страните на Тайнственоста бяха наречени онези места..И никой нищо не можеше да разбере за тях.
- И ти си? - Мел погледна момичето с острия си поглед след като животните се запътиха към своето царство

The Spirit Брой мнения : 1105 Registration date : 11.03.2007

-Казвам се Мериса-каза момичето и изведнъж тъмнина обви всичко. Докава се появи и Карл,който явно си беше сменил името на Ренд.
-А ти коя си и защо искаш това да стане свободна земя?

Арвен се усмихна загадъчно.
- А вие искате да остане земя на скуката, земя жалка и неспособна на нищо? - каза тихо с надменна усмивка на лице - Последната ви царица я няма и повече царе и царици няма да има. Защо последната ви царица направи това място ненужно за света. Направи това място нещастно..Може би не сте забелязали?Драконите май го усещат по-добре..Елфите също - кимна тя към Енрике, който подскачаше, за да подкани драконите за последния удар върху замъка.
- Някакъв проблем да имате? - озъби се Мелиса като се надвеси от гърба на тигъра.

The Spirit Брой мнения : 1105 Registration date : 11.03.2007

Тогава от далечината се появиха и Артър и Хенри. Артър върху един лъв,а Хенри както винаги пешачката. Laughing

-Не се месете-каза Мериса и изведнъж се появи един бастун. Аз ще си тръгвам. Нямам повече работа тук.
Мериса си тръгна и ги остави.
Артър отиде до Мелиса и подигравателно каза:
-Ако ти потрябва бавачка за някой от животните тя става.-каза той и се разсмя.

- Ха..Само да посмее да се приближи..Ще я направя на 458 късчета.
- И от мен 2 - усмихна й се Енрике и Мел му се усмихна в отговор. - Бавачка..Ти луд ли си?Вече няма глупави хора..Никъде няма да намериш толкова луди за бавачки..
- Ииии дааааа! - разкрещя се радосно Арвен от другата й страна, замъкът вече го нямаше - Супер сте! - драконите се усмихнаха и кацнаха за почивка, Лука изсвири за кратко пиршество
- И тъй..Аз кръщавам това място Свободната земя..

The Spirit Брой мнения : 1105 Registration date : 11.03.2007

-Не съм луд-усмихна се Артър. но познавам тази жена. Тя...тя прави магии които е трудно да разбереш....
Тогава от храстите дойде едно момиче. Това беше Вероника-която се превръщаше в Мериса без да иска.
-Здравейте-усмихна се тя.

- "Магии, които не мога да разбера"..Живееш ли с луди хора като Муртаг всичко е възможно.. - Арвен се усмихна и огледна новопоявилата се с недоверие
- А ти си?

The Spirit Брой мнения : 1105 Registration date : 11.03.2007

-Казвам се Вероника-каза усмихнато момичето и отиде да пипне земята.
Вероника беше странно момиче и имаше станен брат-Карл. Цялото им семейство беше странно. Фемилията на всички им беше Ерол,но това беше тяхното прикритие. Те не бяха желани затова се правеха че са от семейството на Уил.

- О приятно ми е - намръщи се царицата и се обърна към Енрике. Заговориха се за нещо. Елфа кимна и предаде на Лука, който се качи на дракона си и тръгна на някъде.
- Тръгваме след 5 минути! - каза жената след малко и драконите се заприготвяха

The Spirit Брой мнения : 1105 Registration date : 11.03.2007

-Ще мога ли и аз да дойда?-попита Вероника.

- Хм..Защо?Аз нали съм най-неспособното и най-гадното лице на света? - озъби се Арвен - Причини?
Енрике поклати глава и се усмихна. Знаеше, че Арвен в момента просто се заяждаше

The Spirit Брой мнения : 1105 Registration date : 11.03.2007

-Добре,тогава довиждане и......чао.
Вероника си отиде,но беше спряна от мериса. мериса се върна и зад гърба на Арвен тя докосна почвата. В този момент цялото царство се възстанови и проблема беше...че нямаше акк да се срути отново. Само един човек можеше...но .....той си беше тръгнал. Това беше Хенри Крафт.

- Тъпо..Но спокойно..Дори и да не го срутя..Ще стане зле - озъби се отново Арвен и даде знак на драконите. Енрике изсвири и тръгна, драконите излетяха

The Spirit Брой мнения : 1105 Registration date : 11.03.2007

Но проблема беше че нищо не помръдваше. тогава вероника разбра каква е работата и оправи всичко. За съжаление Вероника не можеше да държи на страна Мериса-настрана от нейното тяло...

- За Драконското царство!
- Да живее!
И с бойния си вик драконите се оттеглиха, следвани от Енрике някъде долу. Арвен вече ня интересуваше тази земя. Тя беше Свободна и това беше достатъчно. Царицата се усмихна и засили към своя дом. Скоро може би щеше да има война..Но се надяваше да не е скоро