Шестте племена(Историята)

Спомни си много неща...спомни си инцидента в стаята,в която Джули я нарисува,спомни си красивата картина,спомни си в килията как той я спаси,спомни си много неща,които вече и натежаха прекалено.Падащата вода се деформира,като показа нейно синьо копие,което избяга далеч и образа изчезна.
Елфката вече плуваше в реката,няколко сълзи бяха бликнали в очите и.

Елфът усети силна болка в гърдите и стисна очи, в главата му прозвучаха виковете на Андори, но не можеше да разбере какво казва. Усети студената вода и потъването.
- Нава?! Ийв, отведи децата вътре!- извика Андори и скочи във водата, Нава беше загубил съзнание и беше паднал, а по брега бяха останали няколко бели пера. Елфката хвана децата за ръце и ги поведе към двореца притеснено, а Андори се потопи търсейки господаря си.

Джесика се спря на място...нещо не беше наред,хич не беше наред,ама ВЪОБЩЕ не беше наред.Трябваше да отиде и да види,трябваше...Стисна очи и си го призна право пред себе си.
-ИСКАМ ДА ГИ ВИДЯ!-изкрещя тя с цяло гърло и нещо изведнъж я затегли надолу под водата.
Затвори стреснато очи и след миг,като ги отвори,видя потъващия Нава,което накара сърцето и за миг да спре...Заплува към него,трябваше да направи нещо...

Нава потъваше бързо. Отвори леко очи, механично и я видя усмихна се и пак загуби съзнание. От под клепачите му просветна ярко сияние и от гърба му се разпръснаха пера, който изплуваха нагоре. Крилете се появяваха но бавно и болезнено, Андори не можеше да продължи, перата му пречеха да плува още надолу:
" Нава недей, не е времето за тази трансформация, не и сега... моля те!"- мислеше си мъжът.

Елфката се ужаси,но нямаше време да му мисли много.Заради собствените си криле в нейното тяло,нея не я отблъскваше назада.Стигна до него и уви ръката си около него,като с другата заплува нагоре към Андори.
"Ако сега ще ми се наложи да му взема от силите,ще бъде много страшно..."-помисли си тя уплашено,докато се опитваше да го задържи в ръката си.

Чак тогава Андори я забеляза, усмихна се леко и продължи надолу за да й помогне. Пое белокосият с една ръка, за да улесни Джесика и заплуваха нагоре. В съзнанието на елфът Джиерда се опитваше да го съвзме, стаята беше придобила ослепително ярко сияние, което затрудняваше зеленокосата, Нава лежеше на пода с белите крила на гърба си и втренчен в нищото нагоре.
" Нава, трябва да се върнеш... губиш контрол, Нава?!"- крещеше тя и го тресеше, но той не реагираше.
" Не... не мога, боли... не мога да се справя с трансформацията..."
" Можеш, тя наистина е тук!"
Елфът трепна и притвори очи, светлината заслепи Джиа и я прогони от стаята.

Излязаха на повърхността и елфката успя да си поеме най-сетне дъх.Усети нещо странно и погледна белокосия в ръцете и.Крилете му я плашеха до смърт,не стига,че нейние и изкарваха акъла,ами и неговите...
-Ще се оправи ли?-попита тя притеснено и погледна Андори с големите си сини очи.
Усети,как крилата в нея сякаш започнаха да блъскат гърба и отвътре.Нямаше сега да ги пусне,не беше сега подходящия момент...но си мислеше,че всеки момент можеше да и се наложи да му вземе част от силите,колкото и рано да беше от очакваното...

Андори я погледна и се усмихна:
- Да, ще се оправи, само му трябва малко време... и силен шамар, който някога Ийв или Джиерда изпълняваха!- мъжът се подсмихна, поклати глава и погледна крилете:- А това ще го ужаси, последната трансформация и най- омразната от него!

-Сигурно...-погледна отново крилете.-Да го изкараме от тази река,преди да сме го изтървали...
Заплуваха към брега и след няколко минути елфа вече беше извън водата.
-Дано Ийв здраво го ошамари,че да се събуди...-въздъхна тя и сключи ръцете си.
Черният вихър я наобиколи и тя се върна обратно вкъщи във въздуха над реката.ПЛЬОС!Падна във водата...
-Кхъ-кхъ!-изкашля се,когато излезе на повърхността.-Е,поне вече знам пред какво ще се изправям,когато му вземам силите...
Заплува към брега,излезе и тръгна към двореца си.

- Нава, Нава... какво се върти в главата и сърцето ти?- промълви Андори и затвори очи. Джиа се материализира до него и погледна белокосият гневно:
- Само гледай на какво ще го направя, този...- промърмори елфката и замахна с ръка, силен удар и Нава отвори очи с вик:
- Какво?!
- Как какво, виж се?!- развика се зеленокосата. Елфът изтръпна при вида на крилете, но нямаше много време да им се чуди, получи още един шамар от Джиерда. Очите му просветнаха и крилете се разбиха само на пера:
- Това болеше?!- смръщи се той.
- Поне с болка можеш да се отървеш от тях!- скръсти ръце елфкта.
- Тя... видя ли?- погледна притеснено Андори, който кимна с глава и не каза нищо друго:- Не, не... това е... много лошо!
- Какво стана в главата ти?!- запита зеленокосата.
- Не знам, усетих тъга, мъка и... сълзи, после силна болка, водата... там я видях, но пак усетих болката и... шамарът ти. Само това помня, това усетих!

-Ооох...-въздъхна елфката и сведе глава.
Вече седеше в черния двор,където и една жива душа не можеше да се види,всички спаха...Само тя се любуваше на изгряващото слънце и как небето се оцветяваше в светло синьо.

- Ставай, хайде!- Андори подаде ръка на белокосия и му помогна да се изправи, отдъхна си когато видя, че бяха по- далеч от прислугата и никой не е видял случилото се.
- Тя... каза ли нещо?- прошепна Нава.
- Попита дали ще се оправиш, беше уплашена.- отвърна мъжът.
Елфът сведе виновно глава, това което не искаше да се случи се беше случило, Принцесата беше видяла последната му трансформация. Сега щеше да е по- трудно да изпълни сделката си с Калисто, очакваше намеса не само от приятелите си вече.
Влизайки в двореца Нава получи още един шамар от страна на Ийв:
- Да отгатна ли причината?- усмихна се бегло той.
- Няма нужда!- просъска елфката и го отмина без да го погледне повече. Децата не бяха в коридор, което беше добре, бяха в стаята с картините и не бяха видели случилото се отвън. Но все пак бяха тъжни и мълчаха пред една скица, последното творение на Джули, но все още неоцветено, а Джин правеше опити да засвири със свирката в ръцете си... безуспешно.

Нещо измърка иззад храстите и Джесика повдигна глава.Огледа се и видя как едно малко черно тигърче леко се доближаваше.Тя го приветсва с ръце и го вдига във въздуха.
-Ох,сладуранче такова!-каза тя и леко го люшна във въздуха.
Животинчето само махна щастливо с лапичка и примяца.Елфката го гушна и то усети как беше тъжа.Потърка глава в китката и и отново замърка.

Мелиса Сойер написа:

Цитат :: -Няма значение...а и няма за какво да ти е неудобно...все пак дори и да враждуваме трябва да си помагаме малко или много нали?

- Така е, но все пак..Не знам.. - той млъкна и се замисли. Постепенно чу и други хора наоколо..Стражи може би..или непослушни слуги, които обичаха да подслушват - Сеньорита..Мисля, че до утре вече всички или почти всички може би ще знаят за мен тук..Дори и да отида в гостоприемницата май ще имам малко любопитни гости

-Както искаш...-усмихна се Катрина-Това е твое желание не мое...

- Е довиждане тогава, сеньорита..Утре по това време може би ще съм на път - нещо имаше тук..Трябваше да помисли, но..Нещо не беше наред

-Добре Ерик-Катрина се опита да се усмихне но не можа

- Какво да правя сега?- прошепна белокосият и се вгледа в края на коридора.
- Намери начин да го признаеш пред себе си!- отвърна Андори.
- Как?!
- Все има начин, просто го открий!- усмихна се Ийв.
Нава се замисли:
- Да... отида ли?- попита след малко.
- Май закъсня!- тримата се загледаха през прозореца, Анаю излиташе от двора, на гърба й забелязаха децата.
- Джин, Джули?!- извика елфът уплашено.
Децата не му обърнаха внимание, бяха се съсредоточили напред към Тъмните земи. Зад сребристата драконка се зададоха Шадол и Киара.

Елфката се занесе за миг,свела глава.Тигърчето в ръцете и продължи да мърка,въпреки,че беше заспало.Очите и тежаха и тя се излегна на земята,внезапната промяна от черно на свело и обратното сега и беше объркала цялата система...

- Тези деца!- развика се притеснено Нава:- Трябва да ги върна!
- Остави ги, ще се справят, все пак са наполовина...- усмихна се Андори.
- Да, но... са малки!
- Нищо им няма, драконите са с тях!
Белокосият се загледа към небето, където вече не се забелязваха трите дракона, усещаше отдалечаването на децата, плашеше се от това, но не знаеше как да ги върне.

"Я,унесла съм се за малко..."-помисли си елфката,докато търкаше сънливо очи и пускаше тигърчето.
Изведнъж пребледня и още малко щеше да падне обратно на земята от ужас...три дракона нахлуват в царството...Чу се рог от някъде и по кулите се изнизаха стрелци.
-НЕ!-крясъка на принцесата им се разнесе навсякъде и няколко стрелци се обърнаха в нейната посока.
-Сигурна ли сте,милейди?-извикаха те.
-Да,оставете ги!
Никой и една стрела не пусна...прибраха се обратно.

" Анаю, снижи!"- промълви Джули.
" Мъници, ако заради вас Нава ми чете конско ще си изпатите!"- отвърна драконката:" И защо тези двамата също дойдоха?!"
" И да ви оставим сами, няма да стане!"- смръщи се Шадол и се спуснаха бавно надолу.
- Трябва да намерим... принцесата!- прошепна Джин притеснено и се загледа надолу. Момичето само кимна с глава и не отговори друго. Драконите се приземиха в средата на двора пред двореца и се огледаха предпазливо бяха готови да се разбунтуват при необходимост.

-Ъ,ей тук...-появи се махаща ръка точно до тях и те извърнаха глави към източника.
Джесика ги гледаше усмихнато,хванала ръцете си зад гърба си.
-Какво правите и как успяхте да се изплъзнете от Нава?-попита тя самодоволно и ги погледна със светнал поглед,радваше се,че виждаше децата.

- Вас търси, милейди!- отвърна Джин и слезе от драконката.
- А как се измъкнахме от Господаря Нава и ние не знаем.- усмихна се Джули и последва брат си. Застанаха да малко на едно място с широки усмивки и се затичаха към елфката.

Тя приклекна и разтвори ръце навреме,за да успее да ги прегърне.
-Минали са само няколко часа,а вече ви е мъчно за мен,а?-засмя се и ги птисина още повече към себе си.

Децата кимнаха с глава и също я прегърнаха:
- Липсвахте ни, още щом той каза че сте си тръгнали... без да се сбогувате!- промълви момичето.
- Не знам защо ти е позволил да си тръгнеш просто така, но като се върнем...- заговори момченцето.
- Ще си понесе неудобните въпроси!- завърши Джули:- Липсвахте ни наистина!