Отново на гости

Заглавие: Отново на гости Пет Сеп 07, 2007 1:01 pm

- Муртаг?Муртаг събуди се - полуелфа отвори очи, за да ги впери изненадано в Ним
- Виждам те.. - произнесе задъхвайки се, а елфа се усмихна.
- Спокойно, ще се оправим..Не мърдай сега.
Муртаг отново усети мъчителната и остра болка в гърдите си след което Ним вече държеше Гламдринг, с който Мерик беше намушкал брат си.
- Обясни ми какво ще правим ако обичаш..
- На практика ти и аз сме мъртви вече..Аз мисля да не си правим купон и бързо да се омитаме..Знаеш, че това място аз не го обичам..Не мърдай.
- Кой ме уби?
- Брат ти..Аз му казах да го направи..Спомни си беше тежко болен..
- Вярно..По внимателно ако обичаш..
- Извинявай.
Ним подаде ръка на Муртаг и той се изправи. Мъртвото царство си оставаше все така гадно.
- Сега те разбирам защо винаги бягаш от това царство..Дай да вървим..
- Сигурен ли си?
Муртаг погледна учудено, но веднага разбра проблема. Усмихна се.
- Гадняр такъв..Добре де искам да ми помогнеш..
- Не чувам?
- Не ме карай да моля..Достатъчно ми е, че ще ми помагаш да ходя.
- Ще те превъзпитам дори това да ми отнеме милион години.
- Мечтател си..

- И..къде отиваме?
- Към границата..Искаш да посетим Нитцу и Адурна ли?
- О друг път може би..
Муртаг се беше подпрял с една ръка на Ним и използвайки Гламдринг като бастун понакуцваше до усмихнатия победоносно елф.
- Някой познат, който да навестим?
- Нитцу и Адурна?
- Грешка..Ами Ерика?
- Мислех, че след като ти уби Брисингр..едва ли ще те заобичат..
- Изпълних дълга си.
- Беше гадно..
- Той щеше да се самоубие..
- Не мислиш ли, че нещо сме станали бъбриви..
Последва мълчание, всеки от двамата беше потънал в своите мисли. Необичайно тихо беше, никъде не се чуваха стъпки от войски..Това притесняваше Ним, а радваше Муртаг.
- Гадняр елф такъв..Сега можехме отдавна да сме стигнали където трябва.
- Казах ти, че ще се заема с възпитанието ти рано или късно.
- И избра точно Мъртвото царство за тази работа..
- Естествено..Сега мълчи, защото ще ти сритам и другия крак и ще трябва да те нося на ръце като бебе - Ним се засмя като си представи картинката.
- Някога така тъпкано ще ти го върна..
- Спокойно, имаме още дълги години заедно..Естествено ако не гушнем букета в някоя битка..
- Дори и тогава пак ще дойдем тук..Не вярвам да засветя горе на небосвода..
- Представям си.."Ква е тая зведа мамо?".."А това е звездата Муртаг, сине"
- Смешно звучи..
- Между другото..Не мислиш ли, че това малко ни сближава..Мисля, че си казахме да не ставаме близки..
- Ти си виновникът..Но мислех, че едва ли някога ще си говорим така..Твърде сме различни, Ним..Знаеш ли защо не си намериш някой друг..Ще предам Гламдринг и теб на него..Аз не мога..
- Същото каза и едно време..Помня го..И пак ти казвам, че ти си най-подходящия, колкото и да не се разбираме.

Войските явно не бяха забравили да обикалят. Скоро двамата пътници чуха стъпките на приближаващи се войни. Ним обаче оставаше упорит и не излекува Муртаг, а пък Муртаг не можеше да се излекува, защото елфа му взимаше силите всеки път когато опиташе. Скоро войската ги обгради и бяха принудени да спрат
- Сега..Умнико? - просъска Муртаг с гневен поглед на елфа до себе си. Ним изглежда мислеше трескаво над въпроса. Но нямаше време, войниците атакуваха и Ним беше принуден да излекува Муртаг.
- А така.. - усмихна се полуелфа като се завъртя и извади два тънки като игли меча, а Гламдринг остави на Ним
- Да се видим поотделно? - усмихна се Ним като двамата с Муртаг се опрахя на гърбовете си.
- Сто дракона, че си по-слаб - беше отговорът и битката започна. Войниците бяха необикновено силни..Това не можеше да са обикновени войници. Муртаг бързо беше окървавен, Ним още се държеше.
- Какви са тези за бога? - възкликна Муртаг когато вдигна шлема на един. Вътре сякаш нямаше нищо.
- Пази се! - извика Ним със странна дори за него загриженост. Двамата с Муртаг бяха решили да не се сближават много..Просто живееха в едно тяло и нищо повече..Никога не бяха говорили за нещо друго освен за битки. Беше късно, Муртаг падна пронизан от острието на един от войниците. Ним го посече, за да се добере до мъжа, с който поделяше едно тяло.
- Остави ме и върви..
- Не мога..Муртаг..Не мога, премина ли границата ще съм принуден да се върна в меча..А меча държиш ти..
- Намери друг.
- Муртаг - Ним беше станал сериозен. Мъжът долу почувства странните чувства на елфа, назначен някога да убива и да убива.
- Остави ме..
Ним се изправи и изпусна Гламдринг.
- Колкото и да се стараем да не си помагаме сега аз и ти сме едно и винаги ще бъдем едно..Винаги до края, Муртаг. Аз помня какво направи ти за мен и не мога повече да се отдалечавам от теб докато имаш нужда от помощ..Сега или никога ние ще станем истински приятели, защото такива трябва да бъдем..
Елфа се превърна в синьо сияние, за да се вмъкне в тялото на Муртаг. Тялото засвети и пред войните се изправи полуелфа, хванал в ръце Гламдринг с бесен поглед.

Един замах беше достатъчен да породи ужас във войните. Съществото с което трябваше да се бият наистина беше ужасно..Полуелфа засия, за да стане отново две личности. Ним се надвеси над раната на Муртаг в мълчание и я огледа.
- Мислиш ли, че..можем да сме приятели?
- Можем ако опитаме..
- Сега разбирам колко важен си бил за мен.
Муртаг усети как ръката на елфа докосна ърба му Беше студена, но това успокояваше болката. Не можеше да види изражението, но беше сигурен, че Ним търси подходящите думи да се изкаже.
- Ти винаги си бил важен за мен, Муртаг..Още от първия път, когато те видях там в гората..Знаех, че не си перфектен..Госоди никой не е..Но тогава усетих, че ти си най-подходящия приятел, който някога можех да имам.
- Не ме хвали..Просто ти споделих моите мисли.
- А аз споделих своите..Виждаш ли първа крачка към сприятеляване.Хайде
Ним отново повдигна мъжа и двамата се огледаха.
- Границата е натам - каза след малко Муртаг виждайки малка група войни в онази посока и някакво черно петно, вероятно дракон
- Ще се откажа да те превъзпитавам знаеш ли..
- Това ще е нещо добро..Знаеш ли инатът не може да го превъзпиташ..
- Е, поне опитах..Дръж Гламдринг..
Муртаг хвана меча и погледна към елфа. Ним отново го докосна от което Муртаг потрепери. Ним наистина беше много студен
- Бъди готов да приемеш новия упорит възпитател.
- Моля, учителю - поклони се Муртаг докато се смееше. Ним се усмихна и мечът отново засия след което Муртаг се обърна към войниците.
- Един за всички, всички за един
"Това как да го разбирам?"
- Значи, че аз съм един срещу всички и те могат да ме победят, а може и да означава, че всичките са за мен..избери си

"За пръв път се биеш добре...Впечатлен съм"
Гламдринг светеше много по-силно отпреди и Муртаг го държеше малко по-уверено.
"Приятелството ти върши работа?"
"Май така излиза, Ним..Но ако ми направиш някоя гадория..Да знаеш, че ще запокитя Гламдринг от най-високата точка в небето, която може да достигне дракон."
"Ще боли"
Войните бързо падаха под синьото сияние, но нещо явно привлече погледа им.
- Торн? - невярващо погледна нагоре Муртаг, когато чу рева на дракона си. И не само дракона си. Вълчият вой показваше, че Алзиеа, и някой който и подражаваше са тук. Дракона кацна и от него се появи ръмжащото вълконещо
- Нямаш нужда от помощ, но..Чувствах се виновен - измънка Мерик като се показа иззад главата на дракона.
- Благодаря, че дойде на свиждане - усмихна се Муртаг. Нямаше намерение да се кара сега на брат си. Достатъчно беше преживяло момчето досега. Мерик се усмихна и скочи по едното крило, за да се озове до Муртаг и Гламдринг.
- Променил си се - каза като се вгледа повече в полуелфа
- Какво? - Муртаг се погледна в изкрящото око на Торн. Наистина лилавата му коса сега имаше руси кичури, а сребърната верижка на врата на Муртаг, която той никога не сваляше сякаш се беше умножила и сега той имаше две верижки.
"Ним мисля, че няхам много нужда от разкрасяване"
"Заради това, че сме по-близки..Когато не се съединяваме, или аз нямам намерение да използвам тялото ти. Когато се биеш сам с Гламдринг в ръце..Ще изглеждаш така"
"Леле колко промени ще трябва да търпя заради теб"
Муртаг се усмихна и нападна заедно с Алзиеа последните войници, които пуснали дракона сега се приближаваха бавно

- Охо подкрепления.
"Тук сме" изръмжа радостно Алзиеа, която стоеше от лявата страна на Муртаг. Торн стоеше до нея и всички чуваха как се приготвя да опържи някои войници. Мерик стоеше от дясната страна на мъжа и се усмихваше бегло
- Е явно ще има малък купон все пак - тихо обяви Муртаг и стисна Гламдринг по-силно. Границата беше съвсем близо, но Муртаг се чувстваше длъжен първо да се позабавлява малко докато не станеше напечено. Внезапно, което изплаши Муртаг, Ним излезе от мечаи го взе от ръцете на мъжа.
- И аз искам малко забава - усмихна се Ним, а Муртаг просто извади иглите си и тръгна пръв напред.
- И ти Ним имаш малко корекции
- Да предполагам същите като с Муртаг, само дето аз имам лилави кичури - усмихна се Ним и като накара Гламдринг да засвети се затича след Алзиеа и Муртаг напред. Торн още се подготвяше и чакаше знак от Ездача си. Мерик реши да се присъедини към "купона"

- Биеш се като умряла коза
- Че нали съм умрял!?
Нищо не можеше да наруши доброто настроение на Муртаг и Ним този ден. За Мерик това беше странно, защото винаги ги беше виждал сърдити или..ами не се обичаха много. Торн вече беше подгонил една част от войската, а Алзиеа си играеше с друга. Мерик се опитваше да победи някакво странно същество, което все едно беше пиано. Ним и Муртаг бяха съвсем наблизо и си подмятаха по някоя шега отвреме на време. Колко чудни изглеждаха отстрани..Но това беше по-добре отколкото постоянно да се карат..Все пак вече трябваше да свикват с присъствието на другия.
- Ето онова там ми харесва - обяви весело Ним, но за Мерик изобщо не беше весело. Огромно животно, по голямо от слон, но приличащо на такова животно извести идването на тежката артирелия.
- 30.. - каза Муртаг като посече още един войн. - Какво ще каже..Двоен ход?
- Хвърлям зара.. - съгласи се Ним и двамата се запътиха към елифънта, който вече беше свалил войните от гърба си.
- Алзиеа, Торн, пазете Мерик, ей сега се връщаме - подвикна Муртаг, после пое въжето, което партньора му хвърли и двамата си дадоха знак.
- Ама да знаеш, че аз със седлото нямам никакво намерение да се разправям - подвикна Ним колкото можеше по-силно. Звуковете наоколо бяха силни.
- Аз ли да го свалям?..Е добре - и Муртаг изчезна под слона, за да пререже въжетата на огромното седло.
Докато Муртаг се справяше, Ним се погрижи да се изкачи горе. Седлото падна бързо и елфа подаде ръка на Муртаг да се качи горе.
- Хубава глетка..
- Ези или тура.. - Ним държеше една монета и се усмихваше подло
- Парите ми!?Ах ти..Добре ези..
Последва тишина в която явно се разправяха със стотинката
- Винаги нямам късмет - простена Муртаг - Добре отивам при..задницата да кажем..

Торн изпепели войниците слезли от слона, а Алзиеа преподаде един полезен урок на Мерик. Слона рухна и Ним се плъзна по хобота победоносно.
- Браво - изръкопляска Мерик, но нямаха много време. Задаваха се още десетина слона, които препречиха пътя за бягство и оградиха малката купонджийска група.
- Страхотно..Сега Ним ще ти покажа как се бие една истинска умряла коза
- Овца - поправи го елфа, който кой знае защо не губеше щастливата си усмивка
- Коза - настоя на своето Муртаг и нападна първия слон
- Ама си е овца - тихо завърши Ним и тръгна към второто същество. Със страховит рев Торн се вдигна във въздуха за да изпепели само за минути третия слон. Четвъртия пострада от магията на Алзиеа, а петия поведе на гърба си малко момче, което се мъчеше да намери коя е неговата стихия.
- Мерик!Слез от там веднага!Не си намерил стихията и, мислиш ли че.. - Муртаг не довърши. Около слона израснаха буйни трънаци и корени. След малко от съществото не беше останало нищо, само голям хълм пръст
- Ти.. - Муртаг посочи към момчето, което гледаше виновно - Ти..
После се засмя..Наистина нищо не можеше да провали настроението му.
- Имаш силата на земята, Мерик, честито..Аз значи твой учител не мога да бъда, огънят не е за теб..Ним - провикна се към елфа, който се разправяше с шестия слон.
- Да?
- Твята стихия коя е?
- Лед - слона падна и елфа се пръкна от другата страна на Мерик.
- Е, ще ти намерим някой. Хайде остават ни още четири..пардон два слона.
Торн и Алзиеа се доближиха до тримата и всички се обърнаха към двете грамадни същества. Нещо черно препречваше границата, но сега нямаха време да мислят за това

Двата слона рухнаха бързо, а Муртаг и Ним веднага се затичаха към границата.Да правилно бяха отгантали..Стената беше непробиваема
- Торн! Веднага взимай Алзиеа и Мерик!Бързо!! - извика Муртаг, дракона се подчини и в последния момент премина през малкото петно, през което можеше да се мине.
- Предполагам това е защото сме мъртви..Никой мъртъв не може да напуска пределите на царството, освен ако не са го пуснали или не са дошли да го освободят. - каза Ним с глух глас. Най-големият му страх - да остане в Мъртвото царство - се беше сбъднал.
- Хей спокойно..Поне си с..приятел..Бъди сигурен, че няма да те оставя така..Знам, че не обичаш това царство..
Двамата въздъхнаха едновременно и се облегнаха на черната стена.
- Защо не искаш да седиш тук? - подметна Муртаг след малко докато търсеше начин да се измъкне.
- Не знам..Страх ме беше от смърта, а когато умрях..Дойдох тук разбира се, но нещо се случи и..Просто не мога да търпя това място. Върнах се с цената на много усилия и се вселих в последната си надежда - Гламдринг. Острието причинило толкова страдания..
- Предполагам сега ще останем тук ако някой не ни върне..Горе главата, Ним..Помисли Нитцу, Адурна, Ерика..
- А и ти помисли - всички, които аз съм убил
- Да..гадна среща..Но Ним..Досега ми говореше за приятелството..Е сега аз няма да оставя нещата така. Хайде, мъртви ми приятелю..Да вървим някъде, откъдето по-лесно ще намерим начин да излезем от тук.
Ним се усмихна и хвана ръката на Муртаг. Границата остана все така черна и непробиваема.
- Да обърнем гръб и да навлезем навътре - тихо каза Муртаг и следван от елфа тръгна напред

- Това пътешествие наистина ни беше нужно - каза след малко Ним като настигна Муртаг
- И аз така мисля. Бъди нащрек, усещам нещо наоколо.
Ним кимна и стисна Гламдринг по-силно. Но нямаше какво толкова да се плашат. Бяха някаква група различни същества. Елфът потрепера.
- Муртаг? - момиче с руси коси слезе от бял дракон с невярващи очи и се запъти към лилавокосия мъж. Муртаг я прегърна със смях. Сестра му беше тук..Все едно отново беше жива. Но съществата, които водеше със себе си..
- Най-после ни падна! - обяви някакво подобно на гарга същество, гледайки към пребледнелия Ним. Другите обградиха елфа.
- Моли за прошка доверени слуга на Сянката
- Не! - Муртаг застана пред елфа, когато едно от съществата щеше да нападне - Той е моят дух и няма да ви го дам..Независимо, че преди се е бил от злата страна, че е отнел живота ви той вече не е опасен..
- Сигурен ли си? - попита недоверчиво Ерика като се вгледа с омраза в Ним.
- Да абсолютно.
Съществата се отдръпнаха, а Брисингр пристъпи напред като се вгледа в елфа. После се поклони по драконски
"Благодаря ти Ним, че изпълни това, което Муртаг не искаше да направи. Благодаря ти, че ме изпрати при Ездачката ми."
- Тогава се събудих за пръв път..Дългът на Муртаг беше и мой..Колкото и да бях зъл трябваше да направя това. Съжалявам за всичко..Само и единствено Муртаг и Мерик са тези, на които вечно ще благодаря. На единия, че ме избави от злото, а на другия, че ми даде приятелството си.
Съществата още не му вярваха, но острия поглед на Муртаг не им позволяваше да нападат

- Дръж се Ним - Муртаг наистина се беше сбил със съществата, които искаха да нападнат елфа.
- Трябва да ти помогна.
- Ще се справя сам..Искам да ти докажа, че мога и сам.
- Знам, че можеш
Муртаг бързо прогони едното същество и гневният му поглед се насочи към другите. Итлите му засветиха на светлината.
- Никой няма да докосне Ним - просъска и продължи с боя, докато Ерика се опитваше да спре съществата, а Ним гледаше притеснено

- Кевин ти наистина си луд
- Млъкни!
Съществата доста се стреснаха от появата на пазителя, доста пребледнял и уплашен.
- К-к-к-кевин..Наистиа докара неприятности - пазителя се обърна изненадано към заекващия Муртаг. Черна сянка се беше изпречила пред тримата и застрашително караше всичко наоколо да изтръпва от страх
- Какво е за бога това?
- Не питай.. - Ним хвана Гламдринг с неособено уверен поглед. Срещу това можеше да се бие само заедно с Муртаг..

- Алемаро! - момиче със сини очи и жълти очи, вероятно пазител тичаше радостно към Кевин. Съществото взимаше спомените на съществото, което му трябваше, само за да го привлече. Кевин трябваше на чернотата, за да се върне в истинския свят.
- Кевин! - това върна Кевин към реалността. Беше дошъл да освободи Муртаг и Ним, а не да си играе с въображаеми приятели..Тях ги нямаше..Живееха в тяхната страна, а той беше прогонен.
- Не обичам да бъркат в главата ми - просъска ангела. Не го интересуваше това, че тук силите му бяха по-малки. Тази чернота трябваше да се махне и той щеше да я махне. И щеше да измъкне Муртаг и Ним от това царство каквото и да му костваше. Очите му просветнаха и той даде знак на Муртаг да се отдалечи. Пазителя се издигна от земята и извади отново меча си.
- Ще успее - каза Ним на изнервения Муртаг. Елфа почтително се беше отдръпнал и сега подпрял се на Гламдринг гледаше спокойно как чернотата напада
- Той винаги оцелява..
- Защото не може да умре..
- Късметлия..

- Мразя..Мразя..Мразя - с всяка дума Кевин се усещаше все по-слаб
- Трябва да му помогнем.
- Не!Ще се справя сам! - заяви пазителя и изпусна меча. Дрехите се промениха с бели одежди и той се отдалечи малко от чернотата като произнасяше думи на странен език.
- Върни се там - беше последното изречение, след което ръцете на пазителя заблестяха. Усещаше как все повече отмалява, но трябваше да има начин и този беше единствения. Чернотата беше ударена от жълтата светлина при което издаде странен звук, след което се разпръсна на хиляди парчета. Ръцете на Кевин загубиха блясъка си и той започна да пада. Ним го хвана долу.
- Наистина му коства доста да дойде тук..Сто процента ще изпратят още неща за него..Интересен гост е--
- Тогава е време да вървим..Сигурен съм, че е оставил някъде портал..Да го намерим
- Прав си..Да потърсим трябва да е близо.

- Винаги помисля предварително - през портала се виждаше къщата, която светеше приветливо. Ним остави Кевин на земята и се обърна към Муртаг
- Е, край на купона..
- Стига ми..Благодаря ти, че се реши на промяна..
- Приятели..Странно ми изглежда, но.. - Ним се усмихна и се прибра в меча. Гламдринг засвети и Муртаг се обърна към Кевин.
- Да се прибираме - каза след дълго гледане. Някак искаше да се срещне със своя пазител..Как ли изглеждаше. Порталът започваше да просветва - знак, че скоро щеше да се затвори. Муртаг повдигна ангела и мина бързо през затварящата се дупка

Нещо свиреше упорито на флейта. Не че му се обръщаше внимание. Кой обръщаше внимание на мъртвите?Тук ги имаше с купища. Това мъртво нещо беше всъщност човек, до него едно вълконещо слушаше захласнато без да го прекъсва. Беше дошло без човекът да го усети. Някъде наблиза имаше още няколко очи, проблясващи в мрака. Музикантът като че ли усети това, спря и вдигна глава.
- Какво има? - попита мило, подканвайки фигурите да се покажат. Едната, първата, която пристъпи, беше висока и носеше очила, защото те просветваха доста в мрака. Имаше също така и руса коса, доста дълга руса коса, въпреки, че беше мъж. Белите му, снежни очи рязко се впериха в очите на музиканта, но зимният демон просто седна на един камък и продължи да мълчи. Втората фигура също беше висока, изглеждаше доста уважавана личност. Имаше червено наметало, къси черни коси на пръчки и пронизващи черни очи, както и лека брада. Беше доста внушителен, седна до русокосия, внимателно загледан във вълконещото. Третата и последна фигура беше жена. Тя изглеждаше някак унила и тъжна. Всичко, което се виждаше от нея беше синята рокля, кафявите й, прошарени коси. Трите фигури загледаха в очакване музиканта. Той се усмихна и остави флейтата настрана. После изчака мрака да се разсее. Това беше лилавокосият Морзан.
- За какво съм ви?
- Твърде много беди създава сина ти, май - подхвана чернокосият, като го загледа неодобрително.
- Господарю Синмирамел - склони почтително глава Морзан пред бащата на Арвен - Дори и да имах честа да бъда ранен от вас все още не ви познавам особено добре. Нещата, които казахте са безмислени. Щом дъщеря ви се доверява на сина ми, всичко е наред.
- Синът ти - каза скръбно жената - Подлуди сина ми.
- Госпожо Матей, Лука е умно момче и знае какво прави. Още повече, че е наистина способен магьосник още от сега.
- Синът ти - подхвана демона - Може да погуби моя.
- Господин Никравзи...Ним е достатъчно способен зимен демон.
Настана тишина. Морзан ги гледаше заинтересувано.
- Не разбирам какво бих могъл да сторя аз за вас. Дошли сте да се карате заради неща, които не съм извършил аз?Да ме накарате да съжалявам, че Муртаг...Не, Даедел е мой син?Не можете, аз съм горд с него.
- Той ще умре като всички черни господари.
- Грешите, господарю Гондорски....Муртаг ще оцелее заради дъщеря ви, заради сина ви, госпожо Матей...И най-вече заради вашия син, господин Никравзи. Не можете нищо да сторите. Това е Съдба.
- Съдба ли е, че дъщеря ми избра да се бие рамо до рамо със сина на онзи, който мразя?
- Да, сър.
- Съдба ли е, че Лука се отказа от монашеството заради него?
- Да, госпожо.
- Съдба ли е, че синът ми загина заради него?Когато можеше просто да го убие.
- Ним последва пътека, която бе начертана заради сина на прегрешилия. Аз направих нещо ужасно, но един зимен демон ми помогна. Сделка, която никога няма да забравя. Ним се жертва, но не просто заради мен. Жертва се, защото обичаше детето, което сега обитава.
- Тогава...Нямаме какво да си кажем - и те се изправиха и както бяха дошли - тръгнаха си. Морзан остана да ги гледа зяпнато.
- Какво им става? - тихо подхвърли към вълконещото, което повдигна рамене
- Кой знае.... - излая Нитцу също загледан към отдалечаващите се духове